Съветският съюз, подобно на всяка велика сила, търси начини да изпревари своите съперници – не само чрез оръжия и технологии, но и чрез най-невероятни методи. През първата половина на XX век Москва инвестира усилия и ресурси в изследвания, които днес звучат като научна фантастика – от телепатия и психоенергийни опити до токсикологични лаборатории и митични „супервойници“.
Телепатията на Сталин
След революцията новата власт осъзнава нуждата от контрол и тайна. В структурата на ЧК е създаден специален отдел, ръководен от Глеб Бокий. Първоначалната цел – засекретяване на информация – скоро се разширява: отделът започва да изследва хипноза, телепатия и други психически явления, които могат да служат на държавата.
За ръководител на тайната невроенергийна лаборатория е назначен Александър Барченко – учен, известен с интереса си към окултните учения. Той организира експедиции до Колския полуостров и планира пътуване до Тибет в търсене на „тайно знание“.
Но както често се случва в ерата на сталинизма, ентусиазмът приключва със смърт. През 1937 г. Бокий и Барченко са арестувани и обвинени в създаване на масонска организация. Година по-късно двамата са екзекутирани, а проектът – заличен от архивите.
„Лаборатория Х“ – отровите на НКВД
По заповед на народния комисар Генрих Ягода през 1935 г. в структурата на НКВД се създава секретна токсикологична лаборатория, известна като „Лаборатория Х“. Под ръководството на Григорий Майрановски и Сергей Муромцев тя разработва отрови, психотропни вещества и серуми за разпити.
Според показания от 50-те години на XX век, върху осъдени на смърт са правени тестове с различни отрови и наркотици – добавяни в храна, инжектирани или дори използвани в куршуми. Сред легендите около лабораторията са отравяния и мистериозни смърти, включително тази на шефа на външното разузнаване Абрам Слуцки и изчезването на шведския дипломат Раул Валенберг.
Доказателствата са оскъдни, но свидетелствата – достатъчни, за да поддържат мита за „отдела на смъртта“.
Проектът „Супервойници“
През 1988 г. американският историк Джеф Страсбърг публикува книгата „Тайните оръжия на Съветите“, в която твърди, че между 1936 и 1941 г. СССР провежда експерименти с „доброволци“ от Комсомола, целящи създаването на неуязвими бойци.
Описанията звучат като сцена от научнофантастичен филм – имплантиране на златни електроди в мозъка за потискане на болката и титаниеви протези, заменящи кости. С началото на войната програмата изчезва, а участниците – също. Историците остават разделени: за едни това е абсурдна пропагандна легенда, за други – сенчест проект, погълнат от времето.
„Самолетът-призрак“ на Бартини
Последната мистерия от този паноптикум е свързана с италиано-съветския авиоконструктор Робърт Бартини. През 1952 г. той експериментира с прототип, наричан от свидетели „самолет-призрак“. По думите им машината изчезвала от погледа и от радарите, сякаш ставала невидима.
След няколко теста проектът е прекратен – ефектът бил нестабилен и опасен. Документални доказателства почти липсват, но легендата оцелява като едно от най-загадъчните „чудеса“ на съветската авиация.
Между факти и легенди
От телепатия и токсини до метални войници и невидими самолети – всички тези истории очертават тъмния, понякога абсурден стремеж на СССР към контрол и надмощие.
Истината обаче продължава да се крие зад праха на архивите. Може би някой ден, когато последните документи бъдат разсекретени, ще стане ясно къде свършва митът и къде започва реалността. До тогава тайните на съветските експерименти ще останат една от най-привлекателните и страховити страници в историята на XX век.
Източник: „Труд“
